В село Ракитница живее население, което е силно отдадено на традициите в отглеждането на плодове и зеленчуци. Към днешна дата близо една трета от площта на селото е пригодена именно за отглеждане на култури, а голяма част от тях се изнася на международния пазар. Самото село е разположено в южната част на страната, на територията на област Стара Загора. Не бива обаче да бъркаме името със селото, което е разположено и във Видинска област. Просто става дума за съвпадение в имената, а не за едно и също населено място. Двете била на Средна гора приютяват старозагорското село и от тази гледна точка то има силно планински характер и облик. Същото може до голяма степен да се каже и за климатичните му особености. Близостта с областния град Стара Загора е допълнително удобство за хората, като не е изключено някои от тях всеки ден да пътуват до там и обратно поради работа.
Земеделието и овощарството са развити постепенно през годините в Ракитница, като тук съществена роля изиграват водите на известната река Съзлийка. Преди Втората световна война селото е един от основните износители за Германия на ябълки, като по-голяма част от насажденията се намират именно около бреговете на реката. През различни етапи на обединение и разединение преминава селото, докато се събере в този облик, познат на хората днес. Основно то е било разделено на две махали, които са сменяли имената си, но през 1951-ва селото окончателно придобива настоящето си име,което остава непроменено и до днес. Въпреки значителното изкореняване на кооперациите от земеделски тип в селището, не минава дълго време и хората се активизират. Те започват процес на възстановяване на земеделска продукция за износ, като освен ябълки, отглеждат още и редица други култури. Сред тях са череши, праскови и сливи, но също така кайсии, орехи и бадеми. От голяма част от продуктите, най-вече в лицето на плодовете, може да се произвежда и ракия, което е нещо обичайно за много населени места от страната. Впоследствие производителите, стига да спазват търговските законови разпоредби, имат пълното право да предлагат стоката си на пазара редом с други производители.
Най-известната обществена институция в Ракитница носи името на великата Райна Княгиня, която по време на Априлското въстание ушива байрак, а той впоследствие става повод да бъде възпята в прочутата патриотична песен. Всъщност така се нарича местният пенсионерски клуб, който представлява допълнително прикрепен клон към читалището. Поради възможността да се събира в клуба, това дава доста разнообразие в иначе еднаквия живот на хората на пенсионна възраст. На почит са най-вече жените, членуващи в клуба. Те не са лишени от ентусиазъм да взимат участие в различни по вид културни мероприятия, като понякога те нямат само местен, но и национален характер. Не бива да забравяме споменаването и на певческата група към клуба и читалището. Тя е другата голяма атракция в живота на местното население, а самата организация се представя доста добре на местно и национално ниво. Тя не един и два пъти е печелила награди в различните конкурси, на които се явява през годините.
